Установи се разлика в качеството на храните у нас и европейския пазар

БАБХ

Излязоха резултатите от проверките за „двойствен стандарт“ на храни за българския и западноевропейския пазари, произведени от един и същ производител или предлагани под една и съща марка. На база на извършените изпитвания и сравнителни анализи Българската агенция за безопасност и храните (БАБХ) констатира различия в “българските” продукти и техните “европейски” аналози, за които ще бъдат уведомени Националния център за обществено здраве и анализи и Комисията за защита на потребителите.

За проверка на качеството на храните са били закупени  31 продукта от Германия и Австрия, а от България 30 техни аналози (разликата се получава поради това, че в дните за вземане на проби от България един месен продукт е липсвал на пазара. Закупените проби са били  разделени условно на пет големи групи:

  • Шоколадови изделия – 8 броя, от които 2 вида бонбони, 4 вида шоколад, 1 течен шоколад и един детски шоколадов десерт;
  • Безалкохолни напитки и сокове 7 бр., от които 1 газирана напитка, 2 плодови сока, 1 студен чай, 2 бр. енергийни напитки и 1 млечна напитка с кафе;

Детски храни – 2 броя (пюрета);

  • Млечни продукти и маргарин – 8 броя, от които 4 сирена, 3 масла и 1 маргарин;
  • Месни продукти 6 броя, от които 1 шунка, 1 месна консерва, 4 колбаси.

По отношение на анализа на групата “шоколадови изделия” се установява следното:

  1. Етикетиране – констатирани различия:

– в детски шоколадов десерт от една и съща търговска марка се наблюдават значителни разлики между съставките на двата етикета. В продукта от Германия се съдържат захар, декстроза и яйчен прах, а в продукта от България се съдържа захар, глюкоза, глюкозо-фруктозен сироп, яйца. Освен това в „германския” има мляко – 24% и тъмен (горчив) шоколад – 21%, докато в „българския” има мляко 21% и шоколад – 20%.

  1. Органолептичен анализ – различие е констатирано при двата аналога на един от видовете шоколад по отношение на цвета, като българския продукт е с кафяв цвят, а западноевропейският му аналог е светло кафяв;
  2. Физикохимичен анализ – констатираните различия в някои от стойностите при лабораторното изпитване са несъществени и са в рамките на допустимите отклонения;

Примери:

За един вид шоколад

– съдържанието на мазнини в % сравнено с обявено на етикета за “българския” продукт е 0,02% по-малко, а на “европейския – по-малко с 0,31%

– съдържанието на захари в % сравнено с обявеното на етикета за “българския” продукт е с 1,09% по-ниско, а за “европейския” – по-ниско с 1,95%

– Съдържание на какао в % при обявено на етикета минимално съдържание от 30%, българският шоколад съдържа 8,68% повече, а немския – 4,67% повече какао

За един вид шоколадови бонбони

– съдържанието на мазнини в % сравнено с обявено на етикета за “българския” продукт е 0,36% по-малко, а на “европейския – по-малко с 0,44%

– съдържанието на белтък в % сравнено с обявеното на етикета за “българския” продукт е с 0,42% по-високо, а за “европейския” – по-ниско с 0,11%

  1. Допълнителни анализи:
  • съдържание на какао – констатирано е различие в един от продуктите, а именно съдържание на повече какао в шоколада от България, в сравнение с аналога му с по-светъл цвят от Западна Европа;
  • подсладители и консерванти в шоколадите и шоколадовите изделия – не са констатирани.

В групата “безалкохолни напитки и сокове” е установено, че в една газирана напитка когато се предлага на немския пазар съдържа „захар” и „въглеродна киселина”, а в България в нея има „фруктозо-глюкозен сироп” и „въглероден диоксид”. Освен това  при един от продуктите в българския му аналог газировката е слаба, а вкусът е сладникав, в сравнение с този от Западна Европа, където газирането е изразено, а вкусът е сладък;

При детските храни няма съществени различия в органолептичните и физикохимичните свойства на пробите. Сравнението на етикетите на детските пюрета обаче е показало, че в продукта от българския пазар обявеното съдържание на рапичното олио е 1,3%, докато в този от Германия е 0,9%. Съответно пък съдържанието на протеин в пюрето за Германия е 1,5 гр. на 100 грама продукт, а за България количеството е 1 грам.

Резултатите от анализа на млечни продукти и маргарин показват различие при двата аналога на „Сирене Моцарела“ във вкус, мирис, аромат, цвят, консистенция, разрезна повърхност и саламура. Сиренето, предлагано на българския пазар е с бял цвят, специфичен вкус, но без изразен аромат на мляко, с рехава разрезна повърхност и слабо открояване на пластовете. На саламурата ú липсва характерния зеленикав оттенък. Сиренето предлагано на германския пазар е със слабо жълт оттенък, изразен вкус на мляко, плътна разрезна повърхност с открояване на пластовете. При саламурата се наблюдава специфичния зеленикав оттенък.

При съпоставка на етикетите на маргарина, който на външен вид е абсолютно еднакъв, се установява, че предлагания у нас е със 70% мазнини, а немския е с 80% мазнини. А за един от видовете краве масло, съдържанието на мазнини в продукта, предлаган у нас е 82%,докато  в този от германския пазар – 80%.

Освен това за един от видовете краве масло е забелязано, че в Германия то се продава за около 4 лева, а в България е на цена 5,89 лева за едно и също количество от 250 грама.

Най-добре изглеждат резултатите от анализа на групата “месни продукти”. При нея констатираните различия на пробите общо взето са се оказали несъществени и в рамките на допустимите отклонения.

Като цяло при всички групи продукти БАБХ не установяват необявени и неразрешени оцветители, подсладители и консерванти.