Трамплин за българските майстори към световните форуми

Росица Рачева

Познаваме г-жа Росица Рачева като преподавател по „Приложна декорация” и „Естетика и дизайн” в Софийска гимназия по хлебни и сладкарски технологии. Тя е един от създателите и активно работещи професионалисти за развитието на единствената в България специалност „Сладкар-декоратор”. Г-жа Рачева беше член на журито на първото у нас „Дефиле на дизайнерски торти” и сподели за Бейкдмедия впечатленията си.

Г-жо Рачева, как ще коментирате цялостното представяне на участниците?

Мога да направя сравнение с това, което съм виждала на международни изложения и мисля че са на много високо ниво. Достойни са да се конкурират на международна сцена.

Впечатлена съм, че в много от тортите има концепция, идея – не е просто изпълнение на красиви мотиви.

Впечатлиха ме торти, в които с малко цветове е казано много. Има торти, които са в една гама: от кафявото до екрюто. За мен това е майсторството – да се усетят много нюанси. Не е достатъчно да вземем готовите цветове – червено, зелено… При цветовете – колкото по-пестеливо, толкова по-стилно!

Дали „скромността краси” в този случай?

По принцип и в изкуството, много по-ценно е с една линия, с малко цветове или с проста композиция да кажеш много, да символизираш сватбения ден.

За мен този ден е едно обединяване, триединство: обединяване на двете начала – мъжкото и женското, които са в основата на тортата и завършва с един символ, обединяващ. Можем да го сметнем като „бог”. Трябва да има символика, която обединява. Може да са две фигурки – пръстените, два пауна, два гълъба или един символ – цвете, да обединява. 
В някои торти беше наблегнато на женското начало, другото не присъстваще, мъжкото не се виждаше.

Въплъщаването на идеята ли Ви впечатли най-много?

Всяка от тортите си имаше някакви достойнства. Имаше тори с определен и силно подчертан стил, други издържани пестеливо в цветова гама, но с много голямо богатство на нюанси. Някои въздействаха с фините и прецизно изработени детайли.

Росица Рачева

Лично аз съм впечатлена от разнообразието при реализирането на темата. Впечатли ме разработката на „българска шевица”, самата аз съм я реализирала преди време като декорация на рула. Изписването беше  много прецизно, „бродиране” бих казала. Чудесно аранжиране на фигурките, направени така че да напомнят типично български сувенир „мускалчета”.

Разработена беше „индийска” торта – изключително интересна, с характерната фигура на божество, пищна цветово; торта „от романтизма” – много стилна и перфектно изпълнена.

Какви техники и инструменти бяха най-често използвани?

Моделиране, рисуване… Добра оценка се даваше и за нюанси, направени с аерограф. Много високо оценен, пак казвам, беше ръчния труд.

Материалите са разнообразни – готови моделиращи маси, айсинг, бои, сладкарски лак. Такъв макет може и пет години да се съхрани, ако се лакира, след като изсъхне.

Никакви изкуствени елементи не се допускаха и затова на някои торти им се отнеха точки – за текстил например.

Как протече работата на журито?

Години наред съм член на жури в различни конкурси. Трудно се дава цифрова оценка за идея и мисъл, защото всеки участник влага максимално от себе си, от своя дух. За мен беше голяма отговорност в този конкурс да оценявам огромния труд на добри майстори.

Хареса ми начинът на журиране – имаше дискусия. Аз гледах с очите на художника, като специалист-художник: оценявах креативност, прецизност, композиция, цветовото решение.

Имахме единодушие – колкото повече присъства ръчният труд, рисуването, а не работата с готови кутери, толкова по-висока да е оценката. Имаше изящни торти, прецизно изпълнени, но направени с калъпи, а имаше рисунки на цветя с нюанси и фина изработка, които се доближаваха до истинските цветя.

При точкуването нямаше големи разлики, което показва много високото общо ниво. Оценяването беше напълно обективно – аз не познавам сладкарите и техните стилове и не бих могла да ги разпозная чрез творбите им.

Имаше и други торти, които заслужаваха, но все пак  наградите бяха ограничен брой. Не познавах членовете на журито и се вълнувах до края, докато точките решиха окончателния резултат.

Кое беше определящото за 1-то място?

Тортата, заела първо място, има стабилна и хармонична конструкция. Цветово е издържана – с много нюанси в бежово: от кафяво до бяло. Различни техники са използвани, рисуване, светлосенки. Прецизността при изработката й беше единодушно призната.

Искам да благодаря на организаторите, че реализираха  това дефиле, чрез което се утвърждава професията на сладкар-декоратора. Това е трудна професия, в която е необходимо да имаш умения да съчетаваш вкуса с естетиката, в нея присъства изкуство.

Нека това дефиле да бъде трамплин за българските майстори към световните форуми!