Печене в подница

подница

„Подницата“, познат още като „Подник“, „Поница“ е кръгъл глинен или метален плосък съд, с диаметър около 60 см. и дебелина на дъното 4-5 см., завит нагоре по ръба в края, подобно на тепсия (тава). Използва се в балканската кухня за печене на хляб и различни видове храни от месо или зеленчуци, преди да се наложат съвременните готварски печки с фурни.

Все пак в някои профилирани заведения може и днес да се предложи този начин на приготвяне на храна. Има определена клиентела е склонна да плати допълнително, за да опита изделия, приготвени в подница. Това е пазарна ниша, която е свободна, а и такива предложения в менюто биха изградили отличителен имидж на заведението.

подницаПриготвените по тази технология храни стават много вкусни, макар, че изискват повече време. Преди ползване подникът се поставя на огнището, за да се нагрее от огъня (на места около огнището се поставят изправени по няколко подника.) Когато се нагрее достатъчно, се пре- мества настрани от силния огън. В него се слага печивото, и се захлупва отгоре с връшник – нисък тенекиен (в по-стари времена – също глинен) конус с диаметър колкото подника, с дръжка на върха, и задигнат ръб. Върху връшника се насипват жар и гореща пепел, и се изчаква, докато печивото стане готово. При някои ястия връшника се залепва с тесто (приготвено от брашно и вода), като по този начин се получава херметизиране и ястието става по-бързо и изключително вкусно.

Обредното приготвяне на подниците е стар български обичай, който вече е почти изчезнал. Обичаят е все още жив и битува в с. Лозен, общ. Любимец. Това е единственото село в цяла България, в което все още може да видите как нашите прабаби са приготвяли подниците (известни в Лозен като поници) за печене на хляб, баници и др.

Самият обред става в деня, когато християнската църква почита свети Йеремия (1 май), пророкувал, че Бог ще изпрати своя Син на Земята. На Ирминден, както още наричат празника в Лозен, жените стават рано, берат билки за женски болести, вземат мълчешком пръст от три места и се събират в нечий двор. Носят мълчана вода от бунар (кладенец). Като заври водата на огъня я смесват със пръстта и слагат слама (ръженка) и я покриват с черга „да кабаряса“. След това, също като тестото, я размесват втори път. „Женското царство“ тъпче с крака и пее (пеят се специални песни за празника като „Ерменлия, гидия“). Разделят глината на топки, от големите правят подници, на които се пекат хлябове и баници под връшник. Малките стават на сачове за катми.

Прави се задължително и кандило за дома. Всички съдинки се оставят да съхнат под слама в продължение на 20-ина дни. Жените се гощават със зелник и пресен хляб. След това всички се отправят към реката да изперат чергите и чувалите и да се измият. Обредното приготвяне на глинените съдове само един ден в годината се обяснява с това, че хлябът е свещен за българската трапеза.

Източник: сп. „Кафе пауза…“