Няма тайни за непрофесионалните майстори

Иглика Янкулова

„Добре живее всяка общност от хора с еднакви интереси.“ казва Иглика Янкулова, която се представя като любител-сладкар и говори повече за „момичетата от форума“, отколкото за себе си.

След като разказва обаче за материалите, които непрофесионалистите използват, за неформалните семинари и съревнования, които провеждат, и след като ни показва снимки на свои торти, започваме да се колебаем в разбирането си на думата „любител“.   

Иглика ЯнкуловаКаква е професията Ви, от колко години се занимавате с правенето на торти? 

Зъботехник съм по професия, а в момента съм в отпуск по майчинство за гледане на второто си дете. Правя торти от около три години.

Как сладкарството стана Ваше хоби?

За втория рожден ден на сина си реших сама да направя тортата. Влязох в един магазин, който ми беше наблизо, установих, че там всичко ми е скъпо, тръгнах си и си направих тортата сама.

Направих всичко „от… до…” – исках украсата да си направя, но няма как – трябва

да направиш и тортата. Влязох във форума – всичко има в тортената библиотека! Извадих най-лесната рецепта за блатове, най-лесната рецепта за крем. Тортата се получи много добре!

Какви материали използвате?

Всичко има по магазините! Когато стартирах, първите две години не си бях купила нищо специализирано за сладкар. Работех с бои за яйца… има едни, които и до сега считам за най-хубавите праходи бои, които съм ползвала – случайно попаднах на тях. Те са четири цвята, но човек като умее да работи с цветове – няма нужда от повече.

Има хора, които казват „Свърши ми лилавото!… Свърши ми червеното!”. Купуват си лопатки за измазване, други инструменти… аз работя до ден днешен с готварски нож. Работата може да се свърши и така, и иначе.

Основно се купува от интернет „Куки-Буки”, „Хитринки”. Купува се обаче и от доставчиците на професионалните сладкари – от „Илчовски”, от „Пико”. Зависи от финансовите възможности. Има хора, които нямат ограничения.

Правили ли сте калкулации за себестойността на тортите?

Да, наистина са различни – една от жените влага доста средства, средноголяма торта й излизат над 80лв., само за материалите.

Моите торти – към 30лв. най-много и то заради вкусни продукти вътре в тортата. Тестото си го правя сама, или ако купувам – защото за големи „чаршафи” домашното тесто не е подходящо – бързо съхне, цепи се… не става, тогава купувам на „Ирида”. Много от момичетата пазаруват от тях. Няма нищо скрито, нищо непонятно. Няма нещо, което да купуват сладкарите и да не се знае от цялата група любители!

Сега съм решила вече да се оборудвам. Оказа се, че техническите силикони, които ползвам в работата са идеални за вземане на всякакви отпечатъци, които можеш после да сложиш като релефи върху тортите.

Значи освен тортите, правите и инструментите и материалите за изработване на тортите? 

Ами, да… и не само за себе си. Пуснах във форума за сладкарство уроци със снимки, стъпка по стъпка, как да се оправят със силикона – да го забъркат, да го изсипят, както и линкове – откъде да си купят силикона, къде в София е най-евтин… Момичетата и решиха, че аз ще им правя формите.

Връзката с останалите любители само през интернет ли се осъществява?

Да, през форума, „тортената” тема. Правим си и срещи. Първите две години, след като се захванах с тортите, ходех на работа и нямах време за интернет. Бях пропуснала много – появата на много талантливи хора. Когато излязох по майчинство и имах малко повече време, завърнах се в темата, и реших да ида на една „тортена среща” – да ги видя.

Сега си правим „тортени семинари” в едно вилно селище сред невероятна природа – уникално място за деца. Има голяма механа, в която ходим и правим торти, а мъжете и децата се гледат навън.

Професионалисти не участват. Носят се готови торти, не се ползва кухня на място. През почивните дни на май предстои да правим цветя – това е област, в която не се чувствам много уверена – аз правя повече фигурки.

Миналата година работихме с айсинг. Една жена беше направила Айфеловата кула… Сега ще заливаме силикони. Ще дойдат две жени от Щатите, те ще са ни „учители” – всичко не неформално.

Миналата година бяхме над 40 жени – като се съберем, не можем да се наговорим. Три-четири дни прекарваме там – на никой не му се тръгва! Вечер се прави барбекю по беседките, много е весело! Добре живее всяка общност от хора с общи интереси.

Не зная, доколко осъзнавате, че всъщност имате много добра организация. Имате ли амбиции да се развивате?

Няма план. Хората имат различна мотивация – някои се захващат като хоби, за да си правят торти за вкъщи, други за да приемат поръчки, някои се захващат, защото се оказва, че имат талант и много могат. Всеки е на различно технологично ниво, всеки върви с различен темп.

За сръчен човек не е трудно. Нито една част от тази технология не е трудна, но наистина за човек – сръчен! Има хора, които дори не влагат старание, не става въпрос нещо да не са научили… Трябва усърдие! Дори да нямаш въображение – копирай модел, постарай се!

Състезания организирате ли си?

Състезанията всяват раздори. Правим си „Предизвикателства” във форума:  Идеята на Предизвикателството е, че се обявява една тема, по която всеки работи – прави торта, снима я и всички албуми със снимки се отварят едновременно, за да не се повлияят авторите един от друг. На 1 март и на 1 октомври се прави. След това се коментира. Много е полезно, защото коментарите не са само положителни, а са конкретни и погледът към работата ти е „през много очи”.

Темата на последното предизвикателство е много благодатна: „Мода”. Приготвила съм торта „История на костюма”. Плочките са правени предварително и са сушени. Признавам, че със съвременната мода не съм много на „ти”.

Темите са различни: „Сезони”, „Празници”, „Професии”… По тема „Професии” направих едно зъботехническо бюро, което никой от тортената тема не успя да оцени, защото никой не знае, какво има на едно зъботехническо бюро.

Затова пък колегите, на които занесох тортата, се дивиха половин час… Бях направила всичко с детайли, включително металните стружки, които летят навсякъде, когато пилиш – в косата, в очите… Имаше дори чаша с кафе – най-порочната зъботехническа практика: чашата с кафето се покрива с тънък слой метални стружки и когато ти се прииска да пиеш, поглеждаш го и… го изхвърляш. Взимаш си ново, работиш, виждаш стружките – изхвърляш, и… ново! Бях направила кафенце в чашка и отгоре метални стружки… Много реалистично беше бюрото.

На мен предизвикателствата са ми най-интересни, защото правя тортите само за мен. Има тема, но не е като по поръчка – да се съобразявам, а е лично мое виждане.

Приемаш ли поръчки?

Не го обръщам на търговия. Обичам си независимостта, да не ми се казва, какво да правя… Правя за близки и познати засега.

Ето, от такава торта възникна идеята за цяла изложба на сладкиши, торти и захарни фигури. По молба на братовчедка ми направих торта за изложбата на нейни картини. На тортата сложих реална картина – портретът на моята леля, а формата беше на кутия с бои. Портретът съм отпечатала на оризова хартия – аз не мога да рисувам.

Тогава сред организаторите и част от посетителите спонтанно възникна идеята да се направи самостоятелна изложба на торти и захарни изделия.

Съгласих се, защото познавам възможностите на колежките от форума – момичетата са не само талантливи, но и отговорни и изпълнени с идеи. Интересът е голям – отзоваха се дори хора от чужбина, които ще участват с фотографии на свои произведения.

Каква ще бъде изложбата и кога?

Автори на изложбата ще са дамите от форума – невероятни постижения имат! Решихме да я наречем „Великденски сладки етюди” – ще се проведе на 17 и 18 април, точно след Великден. Домакин ни е Руският културно-информационен център в София, който ни предостави зала и ще подпомогне техническото осъществяване.

Ще представим къпкейкове, курабии, торти, захарни фигури, свързани с празника, пролетта и като жест към домакините ни – с руския бит и култура. Ще има например захарно „Яйце на Фаберже”, а аз планирам да направя приказната Василиса от захар.

На втория ден от изложбата ще направим и базар с благотворителна цел – от 18 до 20ч. Ще сме признателни, ако се отзове с финансова подкрепа и някоя от компаниите, които предлагат суровини и материали – така авторките ще се запознаят с новите им продукти и благотворителната ни кампания ще бъде подпомогната.