За хляба на Коледната трапеза

коледа

Макар бъдникът в огнището да е останал само символ на надеждата и спомен от стари времена, в голямата си част българите тачат и почитат Бъдни вечер като един от най-големите християнски празници. В подготовката за Коледа са преплетени и много от езическите вярвания по нашите земи.

От ранни зори жените са се подготвяли за празника. Най-голямо внимание се е отделяло на обредните хлябове – безкръвното жертвоприношение за светлия ден, замесени от най-чисто брашно. Брашното се пресява през три сита „копринени“, замесва се с „мълчана“, „цветна“ и „неначената“ вода, донесена в бяло котле и затоплена на жив огън. Докато се месят хлябовете, момите и невестите пеят обредни песни.

Хлябовете за Коледа са три вида. Първият е наречен на самия празник и носи наименованието „боговица“, „божия пита“, „светец“. Храктерната за него украса е кръстът и неговите разновидности – свастика, розета,цвете и т. н. Вторият вид хляб е посветен на къщата и стопанството. На него обикновено се изобразява гумното, кошарата, добитъка, лозето и бъчвата и т. н. Третият тип хлябове са колачетата с дупка в средата, които се даряват на коледарите или оплетени като плитки. Тях ги замесват и украсяват момите и ги подаряват на своите избраници в коледната нощ.

На следния ден коледарите организират с тях търг на мегдана, като събраните средства даряват на черквата, училището или читалището…