Великден наближава! Да го посрещнем подобаващо!

Великден

За хлебопроизводителите и сладкарите – може би един от най-напрегнатите моменти в годината. Както при производството на всички останали продукти и тук са нужни страст, опит и култура, естествено и висококачествени суровини. Освен на традиционните форми на козунак, заложете на нови, креативни и разнообразни варианти на сплитане, грамаж и опаковка. Конкуренцията е голяма и не можете да разчитате само на това, че Великден е времето на козунаците. Предложете козуначени кифлички, сладки и специални великденски хлебчета. Клиентите стават все по-взискателни, затова ги изненадайте с нови предложения и висококачествени изделия. Добавете разнообразни захаросани плодове и ядки, освен традиционните стафиди и портокалови корички. Поръсете с ядки, сусам, едра захар или глазура.

Предложете и оригинални опаковки – в кутии, целофани и други декорации, които да внесат празнично настроение. Така със същите суровини и технологии ще постигнете разнообразие и ефектни продукти. Дайте възможност на клиентите да опитат новите продукти и мнозина от тях няма да си тръгнат с празни ръце.

Не копирайте от конкуренцията, бъдете винаги оригинални! Ето някои вдъхновения:

Великденски традиции

Козунакът е сладък обреден хляб, който традиционно се приготвя за Великден. Символизира тялото на Исус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му.Според обичая след Великденското богослужение се благославят червени яйца и козунаци. Козунакът е приет от християните като ритуален продукт през първите години на 20-ти век. Думата “козунак” произлиза от гръцката дума “козана”, която означава “кукла”. В Русия се нарича “кулич”, но също така присъства и на великденската трапеза в Чехия, Словакия, Австрия и други страни.

Според разпространеното схващане историята на козунака започва в началото на 17 век във Франция, откъдето се пренася в цяла Европа. В Италия се приготвят козунаците коломба, в Русия великденският обреден хляб се нарича кулич. Смята се, че в България козунакът е дошъл през периода 1915–1920 г.,  дотогава за празника са месени хлябове, наричани „колак“, „пармак“, „кравай“.

Има предположения обаче, козунакът може да произхожда още от древен Египет, където вероятно се е подслаждал с мед и се е използвал пълнеж от семена. Гърците заимстват от египтяните интересът към кухнята, маята и втасалото тесто. Елините приготвяли този хляб с мед, стафиди и орехи – наричал се plakoús (πλακούς).

За технологията на козунака тук.